Едно празно тяло
Възможно ли е? Може ли едно тяло да съществува само? Под "само" имам предвид без сърце и без душа. Мен ако питаш може ... Точно така се чувствам - едно празно тяло ... Не стига, че сърцето и душата ми са при него, и мислите ми все там тичат, колкото и да се мъча да ги държа в моята си глава, захванати с други неща, примерно изпита, сватбата, работата, бъдещите планове на живота ми.
Не знам вече как да се боря, какво да направя. Не става и да се оставя на течението, защото отново почвам много да потъвам. За сега успявам да се задържа с последни сили едно стъпало преди голямото пропадане.
Защо трябваше да се влюбя толкова силно?!?! Плаша се от мисълта, че никога повече няма да го видя, няма да го чуя ... Плаша се от мисълта, че ще се обади, ще поиска да се видим, а аз няма да мога да откажа и после болките ще са пак толкова силни, пак ще се чувствам празна и пуста ...
Няма ми я усмивката, тази така готина усмивка, с която съм развеселявала толкова много хора ... Майка ми страда толкова много за мен, за това, че вече не съм същата, че толкова много ме боли заради него ... Не искам тя да страда така, но не мога да си взема стрцето и душата. Той си ги е прибрал при него, скрил ги е някъде и не ми ги връща. И ме боли ...
Тялото ми страда ... иска пак да са заедно с душата, иска си сърчицето, за да заживее пак щастливо, без болката от несподелената любов, да съхрани здравето си доколкото е възможно вече ...
И няма кой да му помогне, няма кой да помогне на мен ... Пак съм сам-сама, бореща се с жестокостите на живота. Има ли смисъл?!?!
14.09.2007 12:51ч.
Не знам вече как да се боря, какво да направя. Не става и да се оставя на течението, защото отново почвам много да потъвам. За сега успявам да се задържа с последни сили едно стъпало преди голямото пропадане.
Защо трябваше да се влюбя толкова силно?!?! Плаша се от мисълта, че никога повече няма да го видя, няма да го чуя ... Плаша се от мисълта, че ще се обади, ще поиска да се видим, а аз няма да мога да откажа и после болките ще са пак толкова силни, пак ще се чувствам празна и пуста ...
Няма ми я усмивката, тази така готина усмивка, с която съм развеселявала толкова много хора ... Майка ми страда толкова много за мен, за това, че вече не съм същата, че толкова много ме боли заради него ... Не искам тя да страда така, но не мога да си взема стрцето и душата. Той си ги е прибрал при него, скрил ги е някъде и не ми ги връща. И ме боли ...
Тялото ми страда ... иска пак да са заедно с душата, иска си сърчицето, за да заживее пак щастливо, без болката от несподелената любов, да съхрани здравето си доколкото е възможно вече ...
И няма кой да му помогне, няма кой да помогне на мен ... Пак съм сам-сама, бореща се с жестокостите на живота. Има ли смисъл?!?!
14.09.2007 12:51ч.
posted by catbalu @ 12:39 PM
2 Comments:
At 5:45 PM,
milena said…
Сърцето и душата могат да бъдат единствено и само наши.Без значение дали страдаме или се радваме,то е вътре в нас самите,чувствам се по същия начин по който и ти,само дето аз вече изгубих всичката смелост,която имах или я подтисках толкова преди това,че вече нямам сили и винаги обръщам така нещата,че няма смисъл.Единственото,което ти желая и дори те приканвам да направиш,използвай точно сърцето и душата си и силата,която те ти дават и опитай да се справиш със ситуацията.Знам че абсолютно сходни ситуации няма,няма напълно еднакви хора,така че всички отговори са точно там,в сърцето и душата ти,дори да се чувстваш празна,те са там,просто трябва да ги откриеш и да не спираш да го правиш преди да успееш.И на мен ми се иска да стане чудо и нещата да се наредят,най-накрая да грейне усмивка на лицето ми така,както е било някога.Не може да стане и това не е толкова лошо,може да бъде по-хубаво,моля те,усмихни се със сърцето си и от душа,бъди това което си,цялата си същтност,може би си помислила че си ги изгубила преди да се е случило и затова те да са те изоставили,но ти си човека,който може да им покаже,не се оставяй,не погубвай най-хубавото в себе си и ако има хора,които те подкрепят,това е една голяма подкрепа,хора,които наистина искат да си същата,които са били близки на сърцето и душата ти и биха били щастливи отново да се намерите
At 7:26 PM,
catbalu said…
Върнах си част от сърцето и душата ... но само част ... Нещата са малко по-различни вече. Но болката реално си остава ... сълзите още ги има ...Чувствата са със същата сила. Може би свикнах да живея с тях, без да му ги споделям. Не съм същата вече. Но се боря. Изкачих още някое стъпало нагоре. Спаси ме новата работа, магистраурата, новите познати ... и подкрепата на няколко приятели ... но пък много ме нараниха в същото време, което допринесе за болката ... Но вече съм по-добре и продължавам да се боря :) Бори се и ти ... наистина времето помага, но не и само то!!!
Post a Comment
<< Home