living my life ...

Thursday, September 16, 2010

Life SUCKS and then you die!!!

Не знам какво друго да кажа просто ...
23:50ч, 16.09.2010

Friday, September 10, 2010

6-ти юли 2010

Трябваше да плача от болка и мъка, или трябваше да плача от радост. Ден като ден за всички останали. Но за мен не беше точно така ...

6-ти юли 2009, понеделник

Цяла България се вълнува от резултатите на изборите за минисър председател. Моето семейство подготвя погребение ... Беше гадно, тъжно, болно, но и някакси освобождаващо. Видях татко в съботата, за пръв път изплаках пред него, баба и дядо ... толкова беше зле ... затова и някакси беше облекчаващо и освобождаващо това, че си отиде, отърва се от мъките ...

3-ти юли 2010, събота

Събрала сили, отидох на струването на татко без мама, без батко ... Те нямаше как да присъстват. Някакси беше тежко ... Но мина ...Вече нямах усещането, че душата му витае на гробището ... Беше някъде другаде. Не изпитвах това притегляне, както преди.

6-ти юли 2010, вторник

Станах, плачеше ми се за татко ... пролях няколко сълзи без никой да ме види. Сложих прикриващата усмивка на лицето и отидох на работа. Бебо се роди в 11:07ч. И ето ... душичката, която чакахме от толкова години дойде - на деня на татко се появи на Бял Свят. Мартинчо ... мишончето на леля. В този момент какво трябваше да чувствам?? Да забравя болката по татко и да се радвам истинки на бебо ... или трябваше да игнорирам бебо и да плача за татко ... Цял ден душата ми се луташе между болката и радостта. Татко е на Небето, гледа ни от там, обича ни, закриля ни, и душата му е спокойна. Бебо е при нас и осмисля живота на всички ни ... :) Да си ни живо и здраво, мишонче! :-*

10.09.2010, 23:12ч

Saturday, February 20, 2010

Пробуждане

"Времето минава. Дори когато ти изглежда невъзможно. Дори когато от всяко движение на стрелката на всяка секунда те боли с пулсиращата болка на синина. То се движи неравномерно, в странни подскоци и безкрайни затишия, но все пак минава. Дори и за мен."

А дали и за мен ще дойде???
20.02.2010 01:08ч.

Thursday, April 16, 2009

Надеждата

Появи се съвсем мъничка искрица надежда в дъното на тунела ... Дали ще успее да запали огъня и да бъда отново щастлива??? ... Мога само да чакам, за да видя какво ще се случи ...
Love conquers all!
16.04.2009

Saturday, February 21, 2009

Дали наистина това каза?!?!

"Свършвам.
Прости ме."
Дали чух правилно? Дали наистина това каза? Дали наистина го усеща? Дали наистина ще се случи скоро? Какво става в главичката му? Какво го мъчи толкова жестоко? Защо трябва да страда толкова много? Защо му се случва всичко това? Дали не е по-добре Господ вече да го прибере при себе си? Не искам да ни напуска, но ми е прекалено болно за него да го гледам в това състояние ... Обичам го прекалено много ... Но знам, че само тялото му ще ни напусне, обичта му към нас ще я има вечно и ще ни пази от небето, както ни пази и дядо. И знам, че след време ще сме си отново заедно ... всички ... и ще сме вечно щастливи!
Обичам те, татенце! Пускам те! Иди при Господ! Ние ще дойдем по-късно, но ще дойдем! Пази ни, обичай ни, духом бъди винаги с нас!
21.02.2009 22:05ч

Monday, December 15, 2008

Весели празници!

Thursday, September 18, 2008

My LOVE