Ех, да му се не види! Тъкмо успях да си излея душата и тока спря!!! Важното е, че все пак писането имаше добър резултат - сега съм доста по-добре, даже се усмихвам :))) Един познат ми каза, че имам страхотна усмивка и трябва постоянно да дарявам хората с нея, и най-вече себе си :)
Е, мислите продължават да се блъскат в главата ми, опитвам се да избягвам спомена от кошмара, сънуван миналата нощ, ... а може би след малко даже ще си легна ... какво ли ще сънувам тази нощ??? А дали на сутринта като пусна icq-то ще имам разказче??? Не ми се вярва ... като си знам хората :)) и въпреки това си ги обичам! ;)