6-ти юли 2010

Трябваше да плача от болка и мъка, или трябваше да плача от радост. Ден като ден за всички останали. Но за мен не беше точно така ...

6-ти юли 2009, понеделник

Цяла България се вълнува от резултатите на изборите за минисър председател. Моето семейство подготвя погребение ... Беше гадно, тъжно, болно, но и някакси освобождаващо. Видях татко в съботата, за пръв път изплаках пред него, баба и дядо ... толкова беше зле ... затова и някакси беше облекчаващо и освобождаващо това, че си отиде, отърва се от мъките ...

3-ти юли 2010, събота

Събрала сили, отидох на струването на татко без мама, без батко ... Те нямаше как да присъстват. Някакси беше тежко ... Но мина ...Вече нямах усещането, че душата му витае на гробището ... Беше някъде другаде. Не изпитвах това притегляне, както преди.

6-ти юли 2010, вторник

Станах, плачеше ми се за татко ... пролях няколко сълзи без никой да ме види. Сложих прикриващата усмивка на лицето и отидох на работа. Бебо се роди в 11:07ч. И ето ... душичката, която чакахме от толкова години дойде - на деня на татко се появи на Бял Свят. Мартинчо ... мишончето на леля. В този момент какво трябваше да чувствам?? Да забравя болката по татко и да се радвам истинки на бебо ... или трябваше да игнорирам бебо и да плача за татко ... Цял ден душата ми се луташе между болката и радостта. Татко е на Небето, гледа ни от там, обича ни, закриля ни, и душата му е спокойна. Бебо е при нас и осмисля живота на всички ни ... :) Да си ни живо и здраво, мишонче! :-*

10.09.2010, 23:12ч