Филмът и аз ...

Srar wars - сагата май за сега приключи. Очквах нещо повече от филма, незнам какво точно, но ми хареса, наистина ми хареса! Само дето имах чувството, че усетих болката на Анакин, когато разбра за Падме ... То това е заради нещастното ми сърце напоследък. Все още немога да намеря обяснение, за това как днес от супер кривото ми състояние изведнъж усмивката отново озари лицето ми. Не е заради Васко, не е заради него, защото ако беше заради него, то през последните две седмици нямаше да съм толкова зле. Не беше и заради Илиянчето. Не бях и толкова ентусиазирана за филма... Странни неща! Ей , това химията в организма е голяма работа, само дето незнам как да я контролирам!!! Тъпа работа. Но пък ако можех, нямаше животът да е толкова интересен. Е, признавам че напоследък беше ужасен, или поне аз го чувствах така. Ех, дано утре като стана отново съм усмихната. Какво ти утре! То вече е утре! Ей, Стъньо, дано твоя рожден ден ми донесе малко щастие и късмет. Дано се осъзнаеш някой ден и се приземиш на Земята. Там в облаците е много високо и можеш да паднеш. И като паднеш много ще боли! А аз неискам да те боли!