Рaзбито сърце

Пак се оказах с пръст в уста. За пореден път момчето, което харесвам си хвана гадже и се оказа, че мен ме приема като добра приятелка. Какво ги правя тея мъже??? Тъкмо го бях приела такъв какъвто е, с неговите минуси, поне тези, които знам ... И Съдбата пак ми зашлеви шамар. И от този шамар много ме заболя. Даже много повече, от колкото си мислех, че може да ме заболи за това момче. Чувствам се почти по същия начин, както преди почти 3 години ... Е, този път по-бързо ще дойда на себе си. Най-малкото, че доста ме пооблъска живота през това време ... но болката си остава болка, разочарованието си е разочарование, а самотата ме съсипва ...