2 години - какво ми докараха до главата

2 години, през които любимите братовчеди не се бяха виждали заради снахата. Еми, да, случва се понякога :( Но има и чудеса :) Да, видяха се, всичко беше Ок и даже се уговориха за пиене за следващата седмица :)Ето как се оказах на село тази събота и неделя. Бях много щастлива, че снаха ми и братчедите този път се разбираха и беше готино ... Седяхме само до 2 часа, но все пак си беше супер :) Нали седяха на една маса, говориха си спокойно, никой не се заяждаше с другия, веселяха се дружно :) Щастие ... да ги видиш заедно :) Изкарах си прекрасно ... И бабата също беше на 7-мото небе - и 4-мата й внука й бяха на гости. Тя седеше на масата с нас и сияеше. Нямам спомени да съм я виждала толкова щастлива :) Покарах и любимата си количка. Е, разбира се имах изцепки, ама иначе няма да съм аз ;)
19:30ч. Настроението ми вече е траурно. Отново в гадната сива София, от която вече ми се дрйафа. Отново забързания живот, отново ежедневните проблеми, отново този гаден мръсен въздух ... отново онази самота на стаята ми ... Мдам, icq-то ... то ме изкара от дупката ... добре, че беше той. Трепета отново беше изчезнал, но разговорът ни тази вечер отново го разбуди. Той ми писа, този път не бях аз. Призна си как се чувства и защо. Каза, че е самотен и не обича да бъде сам, и му било тегаво. Разпитва ме дали съм ходила в квартала му ... Какво да си мисля??? Май пак не трябва да мисля ... м***а му ...
Ама разбира се и аз се изцепих ... може ли се аз да си затворя устата ... Предложих му да идем някъде за събота и неделя след държавния, понеже ме съмнявало, че друг ще ми се навие. Идеята му хареса, но неискал да си прави планове ... Тук става по-сложно: Какво той си мисли??? м***а му ...
Благодарихме си за разговора, понеже и двамата вече се бяхме усмихнали и всеки се захвана с работите си ...