.../../...

Дали някога ще успея да го разбера??? Съмнявам се, въпреки че го познавам вече толкова години, ... толкова много знам за него ... Винаги е все така странен, но като го видя имам чувството, че го познавам изцяло, че усещам това, което той чувства в момента ... Дали просто съм свикнала на странността му или съм я приела за нещо нормално, за неделима част от него??? Може би второто ... Знам ли, кой ли пък може да ми каже? Със сигурност не и той, въпреки че често задавам въпросите, които ме измъчват на него и чакам така дълго жадувания и търсен отговор. Може и да не казва вярното, но аз го приемам за вярно и живея с тези мисли ... Защо ли толкова много вярвам в него? Не е Господ, а дали има такъв също не е много ясно. Но и да има той не е Господ. Ако беше нямаше да му се случат толкова много неща, за които да страда ... Музиката ... как му действа тя, как действа и на мен ... Има ли нещо общо между нас или сме напълно различни??? Защо успяхме да се сприятелим? Дали заради онази искра преди толкова лета, дали заради моя инат, дали заради преценката му за мен, която незнам как е направил ... Дали наистина ми говореше глупости онази нощ в бунгалото??? Хехе ... спомени, спомени ... Напоследък точно спомените ме карат да се усмихвам!!! Днес проблясна за миг надежда за щастие, но май вече угасна. Любов ... съществува ли наистина ... да, съществува, та нали и аз самата съм я изпитвала. Един го учат да обича, друг учи човека до себе си да обича. Отново бяхме от двете страни. Но и двамата бяхме наранени. Напълно ли сме различни или има нещо общо между нас? Какъвто и да е отговора мисля, че крайния резултат все ще е хубав и дано носи упора, подкрепа и топлина на другия!!!