Сватбата
Беше много хубава ... Преживяването като цяло беше супер... Разбира се имаше и лошите момнети, но не искам да мисля за тях. И без това ми е кофти в момента. Севдето беше прекрасна! Купонът в ресторанта се вихреше на максимални обороти. Разбира се се понапих и то доста бързо, защото не бях яла. И от там тръгнаха проблемите - разбих си стомахчето и още немога да си го излекувам. Затова в момента си седя самотна вкъщи и изтървах две много добри покани за гости :( Ей такава сватба и аз искам да имам - с много млади хора (приятели), организирана перфектно и с добро количество пари. Този път седях най-отзад като хвърляха букета и той падна в други ръце, не в мойте.
Успях да се видя с Мима и да видя малката принцеса Силва. Толкова много се е разприказвала ... направо ти надува главата! :) Този път не ми каза "лельо", ами ми казваше "Кате" - подражаваше на майка си. Така по ми харесва всъщност :)
Още с пристигането ми във Варна ми стана много мъчно за сис ... имах чувството, че всеки момнет ще се появи от някъде и ще сме заедно тея няколко дни ... Но като знаех, че това няма как да стане и ми ставаше още по-мъчно. Миналата година преживяванията във Варна бяха едни, тази година бяха други. Защо животът разделя приятелите??? Да тества тяхното приятелство ли??? Помня че беше понеделник ... Отидох на плаж с Пави и Руми на Дружба. Хилихме се здраво, някакъв дъртак ни задиряше с Павито, правихме си снимки, спомняхме си за Бургас ... След това отидох при сис. Последва разходка из Златни и отново спомени, но този път за лагера ни там 1999 год. После на Траката. Петя нещо ми беше ядосана. Предполагам защо, но реших, че не ми пука и няма да й обръщам внимание. Тримата изпихме една бутилка бял вермут. Ха, кой се понапи тогава :)) Кой ли ;) Аааааа, беше много яко ... Вчера като пътувах в 8-цата за Дружба и видях вилата на Данчо, точно този спомен се завърна и ми стана едно такова много миличко ... Дали след година ще си спомням със същото умиление за сватбата??? Изключено!!!
От фирмата така и не ми се обадиха. А аз за пореден път живях с надежди ... и накрая останах много разочарована. Дали наистина ще успея някой ден???
Успях да се видя с Мима и да видя малката принцеса Силва. Толкова много се е разприказвала ... направо ти надува главата! :) Този път не ми каза "лельо", ами ми казваше "Кате" - подражаваше на майка си. Така по ми харесва всъщност :)
Още с пристигането ми във Варна ми стана много мъчно за сис ... имах чувството, че всеки момнет ще се появи от някъде и ще сме заедно тея няколко дни ... Но като знаех, че това няма как да стане и ми ставаше още по-мъчно. Миналата година преживяванията във Варна бяха едни, тази година бяха други. Защо животът разделя приятелите??? Да тества тяхното приятелство ли??? Помня че беше понеделник ... Отидох на плаж с Пави и Руми на Дружба. Хилихме се здраво, някакъв дъртак ни задиряше с Павито, правихме си снимки, спомняхме си за Бургас ... След това отидох при сис. Последва разходка из Златни и отново спомени, но този път за лагера ни там 1999 год. После на Траката. Петя нещо ми беше ядосана. Предполагам защо, но реших, че не ми пука и няма да й обръщам внимание. Тримата изпихме една бутилка бял вермут. Ха, кой се понапи тогава :)) Кой ли ;) Аааааа, беше много яко ... Вчера като пътувах в 8-цата за Дружба и видях вилата на Данчо, точно този спомен се завърна и ми стана едно такова много миличко ... Дали след година ще си спомням със същото умиление за сватбата??? Изключено!!!
От фирмата така и не ми се обадиха. А аз за пореден път живях с надежди ... и накрая останах много разочарована. Дали наистина ще успея някой ден???

0 Comments:
Post a Comment
<< Home