Казват, че ...

Казват, че човек разбира колко държи на нешо, когато чак го загуби ... аз днес бях на ръба да загубя нещо адски важно за мен и разбрах колко много си го обичам и колко немога без него!!! Дано занапред успявам да се грижа по-добре за него! Някой сигурно ще ми се изсмее като разбере за какво става дума, но напоследък наистина трудно бих преживяла, ако го нямаше ... става дума за моя скъп и мил копмютърчо ... и особено информацията на системния дял, която не бях прехвърлила на другия, нито пък записала на диск. Направо лошо ми стана сутринта, когато нищо не тръгваше през администраторския акаунт. В един момент пробвах другия акаунт и от там милото ми компче тръгна. Успях да спася информацията. Но сега ме е страх да си пусна администраторския акаунт. Май ще дочакам понеделника и чичо доктор да го прегледа и евентуално да последват няколко сериозни команди :) Дано миличкото ми се оправи!!! И дано издържи до тогава ...

Утре съм на поредното интервю. Незнам дали искам да ме вземат или неискам. Вече ми е едно такова много смотано оп отношение на работата. Поне след това ще се видя с Димитко - най-сетне! Ще проведем разговор на живо, а не по ицк-то. Оф, какъв разврат са наште разговори, ужас, не ми се говори, не ми се мисли. Как може и двамата да сме такива??? Ех, те нуждите си казват думата, така че какво ли се чудя :) Аааааа, избива ме на смях .... Ох, иска ми се да попроменя това онова в живота си (и характера си) и в живота на още двама-трима души около мен, и тогава си мисля, че ще бъдем много щастливи и весели и ... не ми идват повече думи на ум в момента ... Ау, колко съм затъпяла. А уж човек учи, за да поумнее. А аз имам чувството, че откакто съм в София все повече затъпявам и все повече се развращавам. Редно ли е? Как ли се е чувствала куртизантаката от едноименния филм??? Аааа, пак почвам да изпростявам ... това не е на добре. Хубаво поне, че съм си сама сега и не засипвам някой с простотиите си :) Ей сега да си на палатки някъде в планината. Някъде наблизо да гори огън, народа да пее със съпровод на хубава китара, ти да си с някой на твоята вълна на мисли, да се разхождате и да си лафите, или пък да сте приседнали някъде по полянката ... ммммм, кеффф .... Май започнах да сънувам с отворени очи :)

Айде, драги читателю, оставям те да си мислиш и ти ... аз отивам май да си лягам ... Няма смисъл да чакам пералнята да опере, защото няма къде да простра сега :)

Sweet dreams ... :)