Родния дом в родния град

Когато ме е страх, когато съм наранена, когато съм самотна, искам да си ида вкъщи. Моето малко вкъщи ... тесничкото ми апартаментче, претрупано с вещи, старичко, но и до някъде новичко след ремонта ... абе, каквото и да е то си е моя дом, мойто си вкъщи, където се чувствам сигурна, обичана!! Да, най-вече обичана :) Там, в малкото градче намирам обичното си сестриче, за което много често си мисля ... което адски много ми липсва ... Знам, че това ще го прочетеш ... дали и аз ти липсвам толкова много понякога???

Ех, как искам някой да си ме гушне сега ... да си седим просто гушнати ... Изпуснах още един влак ... Кога ли ще дойде следващия? Дали ще има място за мен в него?

Пак се заплетох в работи ... бачкам на едно място, искат да ходя на интервю на друго ... аз искам това с интервюто, но ме е страх, че няма да ме вземат. Но в същото време ме е страх, че може пък и да ме вземат ... тогава какво ще правя със сегашната си работа? Ще мога ли да ги съчетая и двете? Ще ми позволи ли изобщо сегашния ми шеф да ги съчетая?

Теглих една майна на дръжавния. От роднините единствно брат ми ме подкрепя, а аз му се разсърдих оня ден :( Как може да съм такава? После му се извиних, той беше прав, изцяло прав!!! А аз, глупавото пате му се нацупих ... Осъзнах грешката си и му се извиних! Добре че си ме обича толкова много ...

Ходих на опера ... Хареса ми повече, отколкото предполагах! Мисля даже да повторя ... И без това компанията ми радва Сашо :)

Сис, кога ще те видя??? ...