Черен ден ...

Поредният черен ден се изтъркулва между пръстите ми. Отново съм адски подтисната, нещастна, едвам сдържам сълзите в очите си, за да не се налага колежките пак да ме успокояват. Не мога да преценя кои наистина са причините за състоянието ми. Всичко хубаво, за което се опитвам да се замисля, изчезва набързо в мислите ми и отново всичко става черно и някакси студено и неприветливо, въпреки топлото и така усмихнато слънце навън.
Моето слънце отново ме забрави ... Почнах да се чудя дали изобщо да му ходя на гости ... или да си остана в София и да се опитам да си почина и да поуча. Ще ми изгърми билета, който снощи си купих, но в мен няма желание за пътуване, за среща с хора, за каквато и да било комуникация ... Дори на срещата със Севдето довечера не ми се ходи, не искам и Вили да виждам ... Дупката ме тегли ... Потъвам ... Май няма и да изплувам скоро ...
16:15ч 03.08.2007