Самота ...

Ех, как я мразя ... мразя я от цялото си сърце и душа и все по-често усещам как ме завладява ...
Снощи заспивайки се замечтах ... имам една събота и неделя да бъда с приятелите си, които пренебрегвам заради семейните проблеми. Исках да ида в планината на разходка с тях, или пък по магазините ... вечерта да седнем да запием я в някоя кръчма, я в нечия квартира ... но нали знаеш, скъпи приятелю, мечтата си е мечта .... мдам, и моята ще си остане мечта. От 1ви март насам имам един weekend, в който нямам никаква работа, и който мога да изкарам с приятелите си, но тях няма да ги има. Нито един от тях няма да е в тъпата, гадна София. Всеки ще забегне нанякъде и аз ще си остана сама като кукувица. На всичкото отгоре оня дългокоско ще си е във Варна, т.е. няма смисъл да си ходя в Габрово. Мога да ида до Плевен, в Стара Загора при болната маминка, или при sis край морето, но желанието за радостно изкарване на двата дни умря ... м***а му ...
Ще си остана в тъпата София, ще си се депресирам, както аз си знам, апък другата седмица мисля да потъна вдън земя ... на който му е мъчно за мен – негов проблем. Мога и сама да си живея и без това скучния и изпълнен с болка и мъка живот.

26.07.2006 23:30