В памет на Лора

Едно премигване и край ... още един от нас си отиде ...
Лора ... една колежка, с която не се сближих през годините ... но беше готина ... личеше й. Успя да се сприятели с адски много хора, всички си я обичаха безкрайно ... На мен никога нищо лошо не ми е направила, но просто не може човек да е приятел с всички ... Въпреки това сега ми е мъчно ... мъчно за нея, за родителите й, близките й, всичките й приятели, част от които са и мои близки приятели ... Болно ми е ... един млад, успяващ и определно щастлив човек си отиде ... Остави във всички ни хубави спомени ...
Винаги беше усмихната и раздаваше усмивката си на всички ... вдъхваше оптимизъм ... Беше щура и готина ...
Дано си отишла на по-добро място ...

http://mihail.stoynov.com/blog/

18:13ч 16.08.2007