Един съвет

С риск да ти прозвуча малко грубо, пиша откровено: важната си ти! Ако си сигурна(както изглежда), че за него вие сте минало, започвай срочна самопсихотерапия, за да се излекуваш, доколкото е възможно, от любовта си. Никак няма да е лесно, нито ще стане бързо. Затова колкото по-скоро се захванеш с това, толкова по-добре. Знам, че на чувствата не може да се заповядва. А при нас жените положението е още по-тежко, защото ни е генетично заложено да робуваме на чувставата си. Обаче...ако не се борим сами с това, се обричаме да сме нещастни, подтиснати и вечно страдащи по загубената любов. А твоето детенце има нужда от здрава и хубава мама. И ти имаш нужда да се чувстваш добре. И според мен изходът е един: малко като Мюнхаузен,който се издърпал сам за косата. Опитай се сама да се убедиш, че няма смисъл да подклаждаш чувставата си. Да, той е бащата на Малчо, но ти имаш нужда от обич и ще я търсиш другаде. Стискам палци! Борбата (вътрешната) ще е жестока.
02.09.2007