31.10.2005

Мдааа, какво правя в момента ли? Чакам татито да се изшура. На моменти имам чувството, че гледам отстрани какво се случва, а не че аз съм от онсовните действащи лица. Сигурно съм доста изморена. Може и това да е, но може би е по съвакупност.
Днес се видях с Ицо. Адски много му се зарадвах. Но когато се разделихме ми се доплака. Дали някога ще се завърна към предишния си начин на живот??? Дали ще мога да съм щастлива? Дали баба Мария е права, че изпускам младостта си в грижи за болните си родители? Явно такава ми е била ориста. Опитвам се да гледам с добри очи, да приемам спокойно нещата, които ми се случват; да не охкам, да не се вайкам, ами да продължавам напред с вдигната глава, да се усмихвам на трудностите, че да мога по-лесно да ги преодолявам. Само че имам едно чувство. То се изразява в това, че май се научавам да се боря с болестите, но не успявам да се боря с трудностите на личния ми живот – работата, самотата.