48-ми ден

48-ми ден. Доста време, но също така не и чак толкова много. Реален пример за това как преумора + ядове успяват да променят живота на едно семейство. 48 дни таткото ми лежи безпомощен като малко захвърлено животинче. На 3 пъти беше на ръба да ни изостави и нещо го връщаше към живота, при нас, при хората, които адски много го обичат. Докторите го бяха отписали и сигурно напук на тях той все още е сред нас. Личният ни лекар се учудва как човек с неговото болнo сърце преживя такъв тежък инсулт и най-вече, че се възсатновява доста добре. Ще трябва време, доста време, докато проходи. Но ще проходи! Убедена съм! За жалост нещо дълбоко в мен ми казва, че лявата ръка няма да се раздвижи .... Важното е, че е с нас! И с това изпитание се борим, и то доста успешно! Дано само не загубя пътя си към щастието в грижи около татко, защото тогава незнам мен кой ще ме обича и ще бъде до мен!