Wake Me Up When September Ends

В тежък момент, когато си се стегнал до максимум и мислиш, че каквото и да ти се случи ще го пуснеш покрай себе си и няма да ти натежи, става точно обратното. Както бях силна, така цялата ми сила изчезна, направо се изпари; направо имах чувството, че се изложих хипер брутално, че паднах до адски ниско ниво .... Ивайло ме успокоява и ми каза, че не съм паднала толкова ниско, просто така се е случило, и вината не е в мен, и не аз трябва да се чувствам тъпо. И аз самата се опитвам да си правя психотерапия като се самонавивам, че е трябвало да се случи, за да осъзная колко много мога и колко съм интелигентна и да приповдигна малко и без това ниското си самочувствие. На моменти успявам да се почувствам по-добре. Но точно сега пак ми е гадно ... Толкова ли нещастно същество ли съм? Толкова ли няма кой да ме обикне истински?
Хехе, слушам си “Wake Me Up When September Ends” Тези думи ми напомнят случилото се след края на семпетмври. Тогава животът ми уадри поредната жестока плесница, за да ме събуди, да ми покаже, че е гаден, че не трябва да си правиш планове, че не трябва да оставяш днешната работа за утре ... и още куп неща ... Дали този път ще си науча урока? А дано, ама надали!!! Май имам доста да патя и да изплащам грехове. Такава ми била ориста. Ще си нося кръста – т’ва е!