Една сълза ...

Среща ... хм ... ако ми бяха казали за нея преди седмица щях да съм на седмото небе от щастие, но в момента нямам грам желание да ходя. Но като се знам каква съм - ще отида. Кой знае - до тогава може и да ми се доходи. Но се чувствам нежелана. И определено няма да се чувствам на мястото си. Пак ще седя отстрани и ще слушам за живота на хора, които отдавна не ме интересуват. Всъщност интересува ли ме какво става с някой от тези хора??? Може би да, но ми е интересно само за двама-трима. Едно време тези хора ми бяха най-добрите приятели, а сега всичките ги чувствам на светлинни години от себе си. Аз ли съм станала лоша? Или те? Май мястото ми не е в този град, при тези хора. Май не е и в София. Къде да се дяна тогава? Къде мога да намеря малко мир и спокйствие?
Немога да повярвам как за няклко минути и животът ми се промени коренно. Вече немога да гледам с голямата си усмивка на живота, вече немога да бъда оптимистка, вече съм друга ... ;( една сълза ... и продължавам напред ... Извинявайте, приятели мои! Ако можете да бъдете до мен - бъдете, ако не - бъдете щастливи! Аз ще се опитам да се боря за трохичка щастие в този живот!