От два стола на земята

Седя си на стола пред любимия комп, дупето ми за пореден път е изтръпнало от седене, мама глади зад мен, а татко гледа недоумяващо телевизора, без да схваща изобщо какво дават. Мислите ми се лутат. Отново незнам накъде да тръгна. И май ще се оставя на течението. Ще се опитам да го насоча към това, което искам да ми се случи, но незнам дали ще успея. Искат ме на две места. Едното естествено по-добре платено. Но незнам дали искам да се затворя в този офис. От сега усещам, че между някои колеги има сериозни разногласия и може да ме намесят в интригата, заради познанството ми с едната страна на конфликта. В другата фирма всъщност нямам идея дали плащането е добро, но ми се иска да ме вземат там. Обстановката е много по-приятна, поне според мен. Колективът е много по-млад. А и май не е тъпкано с жени - факт, който мен много ме радва. Атмосферата е много по-жива, по-близка до моята душевност и потребност. Обаче много ме е страх, че ще стане, както преди 9 месеца - да остана от два стола на земята. А понеже вече ще е минало и доста време до изясняване на положението - няма да имам време и за държавния да се подготвя. Та направо може да стане куриоз - от 3 стола на земята. Тогава вече ще стане шоу. А сега колкото и да ми се иска, немога да отделя време за четене. Изпитвам и някакъв неописуем страх от този тъп държавен изпит. Усещането ми е, че ще се изложа като кифла и после ще ме е срам от самата себе си. Хммм, типичното ми ниско самочувствие ... Дано опасенията ми не се окажат верни. Дългът ме зове - грижата за болния ми татко ...