Мечта

Една прекрасна лятна нощ ... хижа Скакавица ... Народът вътре купонясва здраво ... а аз съм отпред на стълбите седнала до теб ... Чуваме Depeche Mode да звучи от някоя стая ... Сами сме ... На никой не му идва на акъла да ни потърси, камо ли да наруши усамотението ни ... В момента искам наистина да сме там, наистина искам теб! Но ти никога няма да бъдеш мой! Никога!!! Хората казват: "Никога не казвай никога!" Но знам, че наистина ще е така. Може някоя нощ да сме заедно, но ще си остане само тази една единствена нощ, след добро опиване, поне от моя страна, и на място, където никой няма да разбере какво сме направили ... Звучи твърде невъзможно ... Но това не ми пречи да мечтая. Кофтито е, че усещам болка някъде дълбоко в душата си породена от тази мечта, от тези подтискани желания ...