It’s the First Day of the Rest of My Life

Яко звучи, нали? И песничката е яка! Вече и аз си я имам и си цикля на нея цял ден.
Днес малко се поядосах, но за щастие бързо намерих решение на проблема и ми олекна на душата. Е, частица яд все още тлее в мен, ама това е живота...
Сутринта се сепнах, когато се сетих какво сънувах. Пак него, пак искаше да се върне при мен. Само че този път го искаше пред нея и го поиска така, че да я заболи максимално. Какво ли се върти в подсъзнанието ми сега? Вярно, преди 3 години по това време се разделяхме. Но това мина, остана в миналото. Сега живея живот коренно различен от тогава. Единственото, което е останало е спомена за първата споделена любов. И дано не си остане и последната!От няколко дни се усещам, че немога да мечтая. Замислям се за нещо, което искам да ми се случи, но много малко след това усещам, че мисълта ми е отлетяла в друга посока и се занимава с проблемите в настоящето. Всъщност май незнам какво искам да ми се случи. Страх ме е, че скоро може да се случи най-лошото и гледам да живея в настоящето, за да не си изграждам напразни надежди. Не с позволявам да се връщам в миналото, защото за каквото и да се сетя, все ми донася болка, защото вече няма да ми се случи и за щото съм страшно самотна тук. Да, това е горчивата истина – сама съм. Дори така нужните ми приятели са далеч от мен. Малкото ми приятели, които са тук, ги вихри живота и не се усещат, че имам нужда от подкрепата им. Може би така е по-добре, защото ставам по-самостоятелна. Но пък ставам по-заядлива и започва да се заражда егоизъм в мен. Но какво пък – всяко зло за добро.
It’s the First Day of the Rest of My Life
Живей, приятелю! Само това ти е останало! Живей го тоя скапан и изпълнен с болка и мъка живот. А дано накрая душата ти намери пътя към Рая, в който ще бъде свободна и щастлива...