Равносметка

Дойде най-сетне и новата година. По-точно чука на вратата. Време да направим равносметка за изминалата година. Мисли - пак се блъскат в главата ми. Има ли шанс някой ден да се подредят поне??? Едва ли :(
Денито ме накара наистина да се замисля какво ми се случи през 2005-та ... Отговорът - Адски много неща! Някои хубави, някои не до там, трети - кошмарни ... Лошото е, че замисляйки се , се сещам само за тъжните моменти, усещам дълбоко в себе си отново болките, които преживях, а те определено бяха доста. Сещам се и за приятелите, които тогава бяха до мен, а те определено бяха малко ... Тъжно нали? Да, и аз мисля така.

Хубавите неща - ще се опитам да си спомня поне няколко, за да имам с какво да се раздумвам - завърших семестриално; открих още един приятел - поне само за един се сещам; преоткрих няколко стари; бях на ръба да загубя няколко, само че незнам дали не съм ги загубила вече ... тъпо ... за друго хубаво не се сещам :(

Лошите - о, само 2 от тях са достатъчни, за да съсипят годината ти! То всъщност и едното е достатъчно - ОБС и татко ... няма нужда да споменавам нещо повече.

Защо ... ? Няма смисъл да задавам въпроса си ... Няма да получа отговор. Ще загубя още някого, ако го задам ... Затова мисля, че правилното решение е да замълча ... Каквото е писано - ще стане, каквото станало - писано било! Болка винаги ще има!

Мечта

Една прекрасна лятна нощ ... хижа Скакавица ... Народът вътре купонясва здраво ... а аз съм отпред на стълбите седнала до теб ... Чуваме Depeche Mode да звучи от някоя стая ... Сами сме ... На никой не му идва на акъла да ни потърси, камо ли да наруши усамотението ни ... В момента искам наистина да сме там, наистина искам теб! Но ти никога няма да бъдеш мой! Никога!!! Хората казват: "Никога не казвай никога!" Но знам, че наистина ще е така. Може някоя нощ да сме заедно, но ще си остане само тази една единствена нощ, след добро опиване, поне от моя страна, и на място, където никой няма да разбере какво сме направили ... Звучи твърде невъзможно ... Но това не ми пречи да мечтая. Кофтито е, че усещам болка някъде дълбоко в душата си породена от тази мечта, от тези подтискани желания ...

Една сълза ...

Среща ... хм ... ако ми бяха казали за нея преди седмица щях да съм на седмото небе от щастие, но в момента нямам грам желание да ходя. Но като се знам каква съм - ще отида. Кой знае - до тогава може и да ми се доходи. Но се чувствам нежелана. И определено няма да се чувствам на мястото си. Пак ще седя отстрани и ще слушам за живота на хора, които отдавна не ме интересуват. Всъщност интересува ли ме какво става с някой от тези хора??? Може би да, но ми е интересно само за двама-трима. Едно време тези хора ми бяха най-добрите приятели, а сега всичките ги чувствам на светлинни години от себе си. Аз ли съм станала лоша? Или те? Май мястото ми не е в този град, при тези хора. Май не е и в София. Къде да се дяна тогава? Къде мога да намеря малко мир и спокйствие?
Немога да повярвам как за няклко минути и животът ми се промени коренно. Вече немога да гледам с голямата си усмивка на живота, вече немога да бъда оптимистка, вече съм друга ... ;( една сълза ... и продължавам напред ... Извинявайте, приятели мои! Ако можете да бъдете до мен - бъдете, ако не - бъдете щастливи! Аз ще се опитам да се боря за трохичка щастие в този живот!

18.12.2005

What am I to do with my life?
How am I supposed to know what's right?
I can't help the way I feel ...

Is it possible?

Skype ...

Борислав Ангелов ...

Здрасти ... Здравей ...

Днес той е Недостъпен , утре пък съм аз ...

И най-накрая се засичаме ...

Разговорът поне за мен е адски приятен. Няма момент, в който да се чудя какво да му кажа, той ме търси, разбираме си майтапите, и на двамата ни е весело, и двамата искаме да се засечем online и вечерта, и се молим съседа да не си спре компа ...

И двамата сме single ...

Какво ли ще се получи?

13.12.2005 23:38h