People always leave

Всичко е някак толкова различно ... и толкова объркано ... People always leave ... Имам чувството, че наистина е така ... Някакси хората, които най-много обичам ... не мога да бъда с тях, пътищата ни се разделят ... Само маминка е до мен, но много ме боли заради останалите, и радостта, че тя си е до мен, не успява да надделее над болката. Но ако и
нея я нямаше, нямаше да има за какво да живея и за какво да се боря.
Малкото човече, което също трябваше да ме държи от правилната страна на тревата, и което толкова много искахме всички, и то си отиде ... С него умря някаква частичка и от мен ... Отдръпнах се и от човека, който се боря да приема толкова време ... Не знам колко правилно постъпвам.
Мъча се да затопля отношенията с едни "приятели", но сърцето и душата ми се борят да ги приема отново. Ще продължа да пробвам. Но това е последният шанс, който им давам. Станала съм много песимистична, черногледа, самотна, вглъбена в себе си (както мама казва: затворила съм се като охлюв в черупката си). Дали това ще ме предпази от бъдещата болка??? И дали бих могла да срещна отново щастието, ако съм такава??? Никой не може да даде отговор на това. Мама е при мен, продължавам да живея с нея и заради нея. Любовта ми към онзи все още е така силна, истинска и дълбока, но май почнах да свиквам да живея с нея, но без него.
А приятелката ми ... какво стана с нея ... и тя потегли по своята пътека ... и вече няма да има място за мен там ... е, ще има, но няма да има нищо общо с едно време ... защо трябва да порастваме и да се разделяме така!??! I'm not happy, I don't like this life ... :(
19.04.2008 22:18