В памет на Лора

Едно премигване и край ... още един от нас си отиде ...
Лора ... една колежка, с която не се сближих през годините ... но беше готина ... личеше й. Успя да се сприятели с адски много хора, всички си я обичаха безкрайно ... На мен никога нищо лошо не ми е направила, но просто не може човек да е приятел с всички ... Въпреки това сега ми е мъчно ... мъчно за нея, за родителите й, близките й, всичките й приятели, част от които са и мои близки приятели ... Болно ми е ... един млад, успяващ и определно щастлив човек си отиде ... Остави във всички ни хубави спомени ...
Винаги беше усмихната и раздаваше усмивката си на всички ... вдъхваше оптимизъм ... Беше щура и готина ...
Дано си отишла на по-добро място ...

http://mihail.stoynov.com/blog/

18:13ч 16.08.2007

Черен ден ...

Поредният черен ден се изтъркулва между пръстите ми. Отново съм адски подтисната, нещастна, едвам сдържам сълзите в очите си, за да не се налага колежките пак да ме успокояват. Не мога да преценя кои наистина са причините за състоянието ми. Всичко хубаво, за което се опитвам да се замисля, изчезва набързо в мислите ми и отново всичко става черно и някакси студено и неприветливо, въпреки топлото и така усмихнато слънце навън.
Моето слънце отново ме забрави ... Почнах да се чудя дали изобщо да му ходя на гости ... или да си остана в София и да се опитам да си почина и да поуча. Ще ми изгърми билета, който снощи си купих, но в мен няма желание за пътуване, за среща с хора, за каквато и да било комуникация ... Дори на срещата със Севдето довечера не ми се ходи, не искам и Вили да виждам ... Дупката ме тегли ... Потъвам ... Май няма и да изплувам скоро ...
16:15ч 03.08.2007