Няма по-богат и цветист език от българския

Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа,
моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

2 години - какво ми докараха до главата

2 години, през които любимите братовчеди не се бяха виждали заради снахата. Еми, да, случва се понякога :( Но има и чудеса :) Да, видяха се, всичко беше Ок и даже се уговориха за пиене за следващата седмица :)Ето как се оказах на село тази събота и неделя. Бях много щастлива, че снаха ми и братчедите този път се разбираха и беше готино ... Седяхме само до 2 часа, но все пак си беше супер :) Нали седяха на една маса, говориха си спокойно, никой не се заяждаше с другия, веселяха се дружно :) Щастие ... да ги видиш заедно :) Изкарах си прекрасно ... И бабата също беше на 7-мото небе - и 4-мата й внука й бяха на гости. Тя седеше на масата с нас и сияеше. Нямам спомени да съм я виждала толкова щастлива :) Покарах и любимата си количка. Е, разбира се имах изцепки, ама иначе няма да съм аз ;)
19:30ч. Настроението ми вече е траурно. Отново в гадната сива София, от която вече ми се дрйафа. Отново забързания живот, отново ежедневните проблеми, отново този гаден мръсен въздух ... отново онази самота на стаята ми ... Мдам, icq-то ... то ме изкара от дупката ... добре, че беше той. Трепета отново беше изчезнал, но разговорът ни тази вечер отново го разбуди. Той ми писа, този път не бях аз. Призна си как се чувства и защо. Каза, че е самотен и не обича да бъде сам, и му било тегаво. Разпитва ме дали съм ходила в квартала му ... Какво да си мисля??? Май пак не трябва да мисля ... м***а му ...
Ама разбира се и аз се изцепих ... може ли се аз да си затворя устата ... Предложих му да идем някъде за събота и неделя след държавния, понеже ме съмнявало, че друг ще ми се навие. Идеята му хареса, но неискал да си прави планове ... Тук става по-сложно: Какво той си мисли??? м***а му ...
Благодарихме си за разговора, понеже и двамата вече се бяхме усмихнали и всеки се захвана с работите си ...

Винаги ще се намери място и за две бири

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Пак ...

Пак онова ужасно чувство на самота, на предаденост от приятелите ... Мисля, че се сещам и за една от причините да се чувствам така, а не трябва да се влияя точно от нея - просто няма смисъл ...

И пак онова лутане с вечния въпрос "Ами сега какво???" Искам да намеря възможно най-скоро отговора, но не ми се вярва, че ще успея :(

Да ида ли до Бургас? Дали ще има изобщо някакъв ефект това ходене там? Да рискувам ли?

Гърдев какво ли искаше да говори днес с мен? И защо по дяволите не беше онлайн, когато каза, че ще е??? Тъпа работа ...А навън пак вали .... ПАК ... писна ми вече. Това време допълнително скапва настроението ми ....

Дали татко ще се пооправи - от това най-много ме е страх!!! Искам частица щастие, искам ... ИСКАМ ... ИСКАМ ... викам, но няма кой да ме чуе, няма кой да ми го даде ... няма кой да ме разбере ...

eheee

Pak mi se pree** kirilicata :((( Ama az trqbva da si kaja: Ot men moje i da stane neshto napodobqvashto programist!!! E, shte sym mnogo dalech ot "programist", no vse pak ... :) Ej, tova 3 dni da si blyskash glavata si ima efekt, pone ponqkoga de :) Dano i utre se okaje polzotvoren otkym programirane den, che vecherta da ne tormozq Vili s prostotii, ami da si lafim na volq!!! I da si piivame Bailey's :))) mmm, vkusotiq :)

Eh, koga li shte si vidq sister-a ljubim ... Dano da e skoro ... Provalih si ednata mechta za lqtoto, no obrazovanieto i rabotata iskat golemi jertvi ... Tova e jivotyt!!!