Пък Таня заминава :( Изведнъж ми стана едно такова много мъчно за нея. Тая вечер седяхме аз, Таня и Димитко, е имаше и още, но се замислих едно време как бяхме. Бяхме си заедно, бяхме си адски близки. А сега ??? Не е както тогава ... Искам да се върне онова време. Тогава се чувствах толкова щастлива ... Сега седяхме и незнаехме какво да си кажем. За разлика от друг път Таня беше приказливата, а от моите уста думи едвам се проронваха. И аз, и Димитко бяхме едни такива, посдухани, отчаяни, нещастни. Защо съм така? Кое ме кара тея дни да се чувствам все по-зле и по-зле, и да се чудя къде да се дяна??? Въпроси ... въпроси ... “От никъде взорът надежда не види ...” Хехе, те двамата говореха за самоубийство ... Е, не мисля,че съм толкова зле, поне за сега. Все още намирам смисъл за какво да живея, по-точно за кого да живея! Стига бе, какви са тея мисли – самоубийство – това е ужасно! Но понякога хората намират решение точно с него! Бляк, как можа такава мисъл да ми мине през главата ... Е, преди ми е минавала и съм си го мислила ... А дали те наистина са си го мислили, дали те наистина са намирали него като единствено решение??? Знам за човек, който иска да види какво е това смъртта и не го е страх, и е склонен да го направи. Но той е открил неща, които го задържат! И аз имам такива неща. Не са точно като неговите, но също са основателни!!! Какво ли трябва да ми се случи, за да се почувствам пак добре? И кога ли ще ми се случи??? ... Блъскайте се, блъскайте се, тя мойта глава е само за това – да се блъскат в нея хиляди мисли и въпроси, апък реално от нея полза никаква! Какво ли е чувството да ти отрежат главата? Бахти, чувство – то такова изобщо няма да има. Ще си се излива кръвчица, както в Kill Bill, и нищо няма да усещаш ... Въх, много съм зле! Ами сега? От къде да почна и кое да захвана първо? Анализ, програмиране, здраве, търсене на работа, почистване из основи в стаята???
