living my life ...

Friday, July 22, 2005

Пак проблем ...

Ами сега??? Първи работен пробен ден. Немога да кажа, че ми е интересно. На всичкото отгоре клавиатурата е пре***на и ме нерви още повече ... Пешо е готин шеф. Може би наистина има желание да ме понаучи на доста неща, ама нещо аз не се чувствам удовлетворена.Чудя се дали днес да говоря с него или утре. И дали да говоря с него изобщо??? Приема ли работата, това значи, че няма да си взема държавния. А много ми се иска да ми се маха от главата. Наистина тук нямам работа, поне днес. И ако е така ще мога да си чета тук, но някакси нямам стимул и ме хващат нервите. Всъщност една идея ми се завърта в главата: утре да си взема учебника по С++ и да си чета тук. Ако ми върви четенето, ще помисля дали да остана. Ако не провърви - заминавам си. В понеделник съм на онова интервю. Ако там вече ме поискат, ще помисля сериозно върху вземането на държавния. Тъпа клавиатура, убива ми всякаква муза и желание да пиша ...

Saturday, July 16, 2005

Фантазиите

Когато човек е нещастен, самотен, неразбран, стига до този момент - да си фантазира... Цяла седмица немога да спя спокойно. Причина точна няма. Всичко го бутам по старо му, но явно вече проблемите дълбаят прекалено дълбоко и не ме оставят намира. След неспокойните нощи се събуждам нервна и още по-объркана. Днес обаче с отварянето на очите реших да си пофантазирам, както едно време правех. И фантазиите нахлуха в сънената ми главата. Всичко изглеждаше като сън. След като фантазирайки стигнах до прекрасен момент, в който душата ти започва да се чувства добре, отворих очи. Незнам дали беше правилното решение така да се замечтавам, но поне сега съм спокойна. Дано и денят мине добре!

Friday, July 08, 2005

Уроци по турски