Без заглавие

... Времето минава, направо лети ... една камара неща се случиха ... не знам къде се намирам ... но поне този път имам сили и надежда да продължа напред ...
Прибрах се от биричка с Денито ... Канчето и Митко се женят след 10-тина дена(на 21ви) ... Върнахме се назад във времето, когато ходихме по скаутски лагери, по морета, по купони ... Беше ни хубаво тогава ... :) Безгрижните дни ... :) Е, в крайна сметка не избрахме никакъв подарък ... или ще са хавлии за баня или микровълнова печка, ама знам ли ... на 21-ви ще стане ясно.
Как съм? Интересен въпрос ... Не знам какво точно да отговоря ... Влюбената част от мен поне в момента е спокойна - обичам, обичат ме, само с мен са, другите жени вече са в миналото, поне за сега де ...Щастлива съм, най-накрая ... От кога страдам по него!?!? :) Извоювах си това да е само с мен :) Много ми костваше. Дано не съжалявам в бъдеще.
Мама и тати - там нещата са зле. Не знам какво ще става, не знам как са ... не ми се говори за това. Боли ме, тъжно ми е, мъчно ми е за тях, моето си татенце адски много ми липсва, но никога повече няма да се срещна с него, никога няма да мога да се опра на него ... Най-лошото е, че имам чувството, че нещата при него се влошават и ме е страх ... адски много ме е страх ... но не смея на никой да кажа, дори на Кало ... Маминка също не е добре, докторите не знаят какво да я правят, тя е изплашена. Твърди, че не я е страх от смъртта, но не е така ... А някак здравословните й проблеми звучат доста плашещо ... Вече не знам какво мога да направя за нея, не знам какво да й говоря, как да й вдъхвам надежда ... Много трудно стана всичко ...
На всичкото отгоре ме скъсаха на държавния изпит, в работата нещата не ме каефят, искам да си сменя работата, но не намирам сила и воля да го направя ...
Дано Кало си е до мен, за да мога да продължа напред ...
Лека нощ и благодаря :)
12.04.2007 00:29ч