26 june 2005

Как може да има такива оптимисти??? То и аз по принцип съм, ама нещо напоследък не гледам през розови очила на света ....Как да е ...

Най-накрая дойде великия ден и изпратих Илиянчето на бригада ... Стана ми мъчно снощи, но не съм плакала. Може би Сашо, тя и жените в къщата са изплакали и моите сълзи. На всичкото отгоре успях да счупя и бравата на Пави ... абе, беше една вечер ... и разни други индивиди ме поядосаха. Явно с тях няма да минем на една вълна. Майната им! Те губят! Само дето и на мен ми е гадно. Поне след купона отидох да спя у Павито и с нея седнахме да си говорим, както преди ... Много отдавна не ни се беше случвало да си поговорим надълго и широко. А определено и двете имахме нужда от това. :) Заспахме с 300 зора чак като съмна. Милото ми братче успя да ме събуди и сега умирам за сън ... Мисля кога да си ида в Габрово. Петя ме агитира даже да си остана доста време в Габровото, но незнам какви ще ги свърша. Искам да си ида и в Плевен, и там да си поседя 2-3 дни. За повече ще стане кофти, щото всичките са на работа ... Ех, защо порастнах?!?!

miss you too ...

Казват, че ...

Казват, че човек разбира колко държи на нешо, когато чак го загуби ... аз днес бях на ръба да загубя нещо адски важно за мен и разбрах колко много си го обичам и колко немога без него!!! Дано занапред успявам да се грижа по-добре за него! Някой сигурно ще ми се изсмее като разбере за какво става дума, но напоследък наистина трудно бих преживяла, ако го нямаше ... става дума за моя скъп и мил копмютърчо ... и особено информацията на системния дял, която не бях прехвърлила на другия, нито пък записала на диск. Направо лошо ми стана сутринта, когато нищо не тръгваше през администраторския акаунт. В един момент пробвах другия акаунт и от там милото ми компче тръгна. Успях да спася информацията. Но сега ме е страх да си пусна администраторския акаунт. Май ще дочакам понеделника и чичо доктор да го прегледа и евентуално да последват няколко сериозни команди :) Дано миличкото ми се оправи!!! И дано издържи до тогава ...

Утре съм на поредното интервю. Незнам дали искам да ме вземат или неискам. Вече ми е едно такова много смотано оп отношение на работата. Поне след това ще се видя с Димитко - най-сетне! Ще проведем разговор на живо, а не по ицк-то. Оф, какъв разврат са наште разговори, ужас, не ми се говори, не ми се мисли. Как може и двамата да сме такива??? Ех, те нуждите си казват думата, така че какво ли се чудя :) Аааааа, избива ме на смях .... Ох, иска ми се да попроменя това онова в живота си (и характера си) и в живота на още двама-трима души около мен, и тогава си мисля, че ще бъдем много щастливи и весели и ... не ми идват повече думи на ум в момента ... Ау, колко съм затъпяла. А уж човек учи, за да поумнее. А аз имам чувството, че откакто съм в София все повече затъпявам и все повече се развращавам. Редно ли е? Как ли се е чувствала куртизантаката от едноименния филм??? Аааа, пак почвам да изпростявам ... това не е на добре. Хубаво поне, че съм си сама сега и не засипвам някой с простотиите си :) Ей сега да си на палатки някъде в планината. Някъде наблизо да гори огън, народа да пее със съпровод на хубава китара, ти да си с някой на твоята вълна на мисли, да се разхождате и да си лафите, или пък да сте приседнали някъде по полянката ... ммммм, кеффф .... Май започнах да сънувам с отворени очи :)

Айде, драги читателю, оставям те да си мислиш и ти ... аз отивам май да си лягам ... Няма смисъл да чакам пералнята да опере, защото няма къде да простра сега :)

Sweet dreams ... :)

Сватбата

Беше много хубава ... Преживяването като цяло беше супер... Разбира се имаше и лошите момнети, но не искам да мисля за тях. И без това ми е кофти в момента. Севдето беше прекрасна! Купонът в ресторанта се вихреше на максимални обороти. Разбира се се понапих и то доста бързо, защото не бях яла. И от там тръгнаха проблемите - разбих си стомахчето и още немога да си го излекувам. Затова в момента си седя самотна вкъщи и изтървах две много добри покани за гости :( Ей такава сватба и аз искам да имам - с много млади хора (приятели), организирана перфектно и с добро количество пари. Този път седях най-отзад като хвърляха букета и той падна в други ръце, не в мойте.
Успях да се видя с Мима и да видя малката принцеса Силва. Толкова много се е разприказвала ... направо ти надува главата! :) Този път не ми каза "лельо", ами ми казваше "Кате" - подражаваше на майка си. Така по ми харесва всъщност :)
Още с пристигането ми във Варна ми стана много мъчно за сис ... имах чувството, че всеки момнет ще се появи от някъде и ще сме заедно тея няколко дни ... Но като знаех, че това няма как да стане и ми ставаше още по-мъчно. Миналата година преживяванията във Варна бяха едни, тази година бяха други. Защо животът разделя приятелите??? Да тества тяхното приятелство ли??? Помня че беше понеделник ... Отидох на плаж с Пави и Руми на Дружба. Хилихме се здраво, някакъв дъртак ни задиряше с Павито, правихме си снимки, спомняхме си за Бургас ... След това отидох при сис. Последва разходка из Златни и отново спомени, но този път за лагера ни там 1999 год. После на Траката. Петя нещо ми беше ядосана. Предполагам защо, но реших, че не ми пука и няма да й обръщам внимание. Тримата изпихме една бутилка бял вермут. Ха, кой се понапи тогава :)) Кой ли ;) Аааааа, беше много яко ... Вчера като пътувах в 8-цата за Дружба и видях вилата на Данчо, точно този спомен се завърна и ми стана едно такова много миличко ... Дали след година ще си спомням със същото умиление за сватбата??? Изключено!!!
От фирмата така и не ми се обадиха. А аз за пореден път живях с надежди ... и накрая останах много разочарована. Дали наистина ще успея някой ден???

Хубав ден, с още по-хубав завършек ...

4 кюфтета, 2 дебели филии с лютеница -добра вечеря? Ммм, доста добра даже! Е, ако кюфтетата бяха мамино производство щеше да е перфектно, но нека се задоволим с насъщното! Сега ще изчакам малко да ми се стръска, че да си пия лекарството и лягам .... ех, удобно мое легълце, топло мое юрганченце ....

Един доста весел ден :) Поредното интервю, но накрая ми стана жал за момчетата, които ме интервюираха :) Горките, шашнах ги с приказки! В крайна сметка пък може и да ме вземат. Мисля, че ще е шоу в тая фирма ... Колко ли плащат? Защо да не може да питаш какви пари плащат??? Това ми се струва много тъпо. Според мен трябва да ти казват. А не да го караш на догадки. Как да е ... Другата седмица пак ще тръпна в очакване на писмо. Че и денем няма да съм си вкъщи. Ще трябва да инструктирам братото да проверява пощата ми. И дано тоя път не ми чете всичките писма! Не че имаше нещо тайно, но все пак ... това си е мойта кореспонденция! Ех, Стефан май беше хубавичък .... но и Наско не е за изхвърляне, поне външно ... Пусто, не помня Иван какво казваше за него и за навиците му. Помня само, че имаше по-малка сестра и е от Стара Загора. Ще поживеем, ще видим.

Следобеда и част от вечерта изкарах в смях с Ицо ... поредните незнам колко си часа хил с него. Мали, изгледахме и "Да срещнеш Джо Блек". Поредния филм, който успя много здраво да ме впечатли и да ме остави безмълвна накрая ... И утре, какво ме чака ли :))) - интегралчета, частни производни, изследване на функцийки, граници ... ооо, любима моя математика, и по-точно АНАЛИЗ :))) И така 5 дни :) Поне компанията ми е приятна :)

О, случи ми се и едно друго чудо - проведоха ми интервю за работа по гсм-то! Приказвахме си 11 минути и то основно на английски език. Ако ме одобрят на това интервю ще ме поканят за следващо, ама не е ясно кога :) Абе, шоу, кво да ти кажа!!!!

Не знаеш, ти не знаеш как те чаках аз, ти не знаеш колко плаках аз, ти не знаеш ....

Айде, сладки сънища ... И да си пиете хапчетата редовно!!! ;)

Три в едно

Оооо, йеееее, ще ходя на сватба :))) Мммм, голям кеффффф ... ох, след две седмици по това време ще изтрезнявам от нея ...

Отдавна не съм се събуждала в такова добро настроение. Ей, това комбинацията от яка песничка, весел лаф по телефона преди лягане и весел mail за "добро утро" е много добра! Ама песничката наистина е много добра, и клипа супер много ме радва ... "Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал! ... Пием, пеем, пушим, три в едно ...." Сега си цикля на нея и си пия чайчето. Чудя се какво да захвана ... Искаше ми се да чуя Илиянчето, ама май пак са я заточили на село. Дано поне в сряда си е в Гб. И дано открия сис и малкия Ицо, че иначе ще ям бой сигурно! :)))

Оу, аз ще ходя да чета и да си цикля на песничката и да си мечтая ... пък може и да отскоча до Младост, ако нещата с четенето потръгнат ... :) "... Ти си мек и нежен, леко смешен агент ..." .... мммм, кеффффф ....

бирфеста

Изморена??? ... Даааа, и то много ... Как изкарах вечерта незнам ... Че и бая бирка пийнах ... "бая" за мен, не за останалите :) Чувствах се странно на моменти тази вечер - все едно не бях на мястото си. Така се чувствах есента като дойдох в Сф след лятната ваканция. В един момент ми беше весело, в следващия тъжно, в по-следващия - тъпо ... Лягаше ми се, но останах да гледам Вили и Мишо как играят волейбол. Играеше ми се, но нямах сили и тялото ми отказа на желанието за раздвижване. Те от къде имаха толкова сили??? Еми, тя Вили всъщност си е така по принцип ... За Мишо - незнам. Малиии, тея бели панталони накрая мязаха на парцал. За финал Мишо ги омаза с кетчупено-майонезен сос от дюнера. Сега като се прибере ще си ги кисне :)

Оф, то хубаво беше тая вечер, ама кой ще ми прочете учебника, че да ми направи теста?!?! Вили и Мишо без да четат пак ще изкарат повече точки от мен, ама това си е то ученото .... Къде се бия и аз на бързея ...В неделя ще пратя няколко CV-та, пък може и да ми се обадят от някъде ... кой знае ... От всяка дупка може да изскочи заек. Искам да си ида в Гб, ама да си поседя бая време, на спокойствие, да се видя с няколко човека, за които ми е много мъчно, да си поседя при наште ... Ама това евентуално ще стане след сватбата на Севдето. До тогава програмата е претрупана!

Отивам и лягам! Утре вече ще трябва да намеря сили и да чета сериозно!!! Бляк ... писна ми вече ...
p.s. И музиката беше една тая вечер ... Може би щях да я изтърпя по-безболезнено, ако сис беше наоколо ... ама не!

Сънят ми

Ей, сетих се за съня ми оная нощ. Беше наистина странно ... И аз, и Илиянчето да сънуваме Гошо по едно и също време и в двата случая заплетен с мен ... Тя сънува, че аз и той се натискаме на дивана у тях. А аз, че имам сериозна връзка с него и даже имаме собствена кола, но само аз имам книжка и затова аз карах ... и в съня се появи и Иван. А по-късно през деня наистина попаднах на него. Дали сънищата предсказват някои неща??? Нинам ... Ще поживеем, ще видим :) Айде, сладки сънища ... И запазете поне частичка от детето в себе си ... :)

амиииии ...

Уфффф, май вече ми се доспа ... Изкарах поредния ден, в който нищо май не свърших. Е, ходих на кожен и Илиянчето ми пооправи саксиите. Утре ще трябва вече наистина да си платя нета и да си купя една саксия, че да си пробвам способностите по пресаждане на цветя. Нещо не съм фенка на цветята в саксия, особено когато трябва аз да се грижа за тях ... ама то сигурно ми е по наследство от мама ... тя не е сръчна в това отношение. Всъщност на мен не ми е интересно да се занимавам с цветята. Те са хубаво нещо, радвам им се, но нямам желание да се грижа за тях. Днес, по-точно вчера, беше деня на детето. Добре че беше Илиянчето, че да ме изкара малко на разходка и да се почерпим по случая. Татко не ми се обади, но пък мама ми парти смс :)))А за финал на деня успях да поуча малко. Това беше наистина добра постъпка. Ама като видях колко бавно върви четенето и колко още имам да чета ... призля ми! И е на английски ...Айде, ще хапна още една пуричка, измивам си зъбките и лягам да нанам ... утре ще продължа с четенето, апък може и да пиша по някое време ... :)