Сериозна

Май трябва да стана по-сериозна. Напоследък много съм се разлигавила. Като цяло си изкарвам весело, но нещо като се прибера вечер вкъщи, остана си самичка, размисля над изминалия ден и почвам да се чувствам тъпо. Може би наистина е време да порастна. Но незнам как. Тази седмица обаче ще трябва да се опитам да съм по-сериозна, за да не проваля поредния добър шанс за професионално развитие. Надявам се в понеделник всичко да мине Ок. После Иво да се съгласи да работя на две места. Мисля, че съм готова да жертвам личния си живот до нова година, но след това да имам работа, опит като тестер, и най-вече да сбъдна мечтата си да имам собствена кола. А след новата година вече да мисля как да нареждам и личния си живот, ако изобщо имам шанс да го наредя. Всъщност тогава ще трябва да се замисля вече сериозно за държавния си изпит, че да мога да го взема март месец.

Хайде, отивам да спинкам. Ще се приспя с последните два листа от романчето ми. А утре дано съм още на тоя акъл, на който съм в момента. :)

Лека нощ и сладки сънища ... :)

Sail away with me honey

Sail away with me honey

I put my heart in your hands

Sail away with me honey now, now, now

Sail away with me

What will be will be

I wanna hold you now

Crazy skies all wild above me now

Winter howling at my face

And everything I held so dear

Disappeared without a trace

Oh all the times I've tasted love

Never knew quite what I had

Little Darling if you hear me now

Never needed you so bad

Spinning round inside my head

Sail away with me honey

I put my heart in your hands

Sail away with me honey now, now, now

Sail away with me

What will be will be

I wanna hold you now

I've been talking drunken gibberish

Falling in and out of bars

Trying to find some explanation here

For the way some people are

How did it ever come so far

Родния дом в родния град

Когато ме е страх, когато съм наранена, когато съм самотна, искам да си ида вкъщи. Моето малко вкъщи ... тесничкото ми апартаментче, претрупано с вещи, старичко, но и до някъде новичко след ремонта ... абе, каквото и да е то си е моя дом, мойто си вкъщи, където се чувствам сигурна, обичана!! Да, най-вече обичана :) Там, в малкото градче намирам обичното си сестриче, за което много често си мисля ... което адски много ми липсва ... Знам, че това ще го прочетеш ... дали и аз ти липсвам толкова много понякога???

Ех, как искам някой да си ме гушне сега ... да си седим просто гушнати ... Изпуснах още един влак ... Кога ли ще дойде следващия? Дали ще има място за мен в него?

Пак се заплетох в работи ... бачкам на едно място, искат да ходя на интервю на друго ... аз искам това с интервюто, но ме е страх, че няма да ме вземат. Но в същото време ме е страх, че може пък и да ме вземат ... тогава какво ще правя със сегашната си работа? Ще мога ли да ги съчетая и двете? Ще ми позволи ли изобщо сегашния ми шеф да ги съчетая?

Теглих една майна на дръжавния. От роднините единствно брат ми ме подкрепя, а аз му се разсърдих оня ден :( Как може да съм такава? После му се извиних, той беше прав, изцяло прав!!! А аз, глупавото пате му се нацупих ... Осъзнах грешката си и му се извиних! Добре че си ме обича толкова много ...

Ходих на опера ... Хареса ми повече, отколкото предполагах! Мисля даже да повторя ... И без това компанията ми радва Сашо :)

Сис, кога ще те видя??? ...

Рaзбито сърце

Пак се оказах с пръст в уста. За пореден път момчето, което харесвам си хвана гадже и се оказа, че мен ме приема като добра приятелка. Какво ги правя тея мъже??? Тъкмо го бях приела такъв какъвто е, с неговите минуси, поне тези, които знам ... И Съдбата пак ми зашлеви шамар. И от този шамар много ме заболя. Даже много повече, от колкото си мислех, че може да ме заболи за това момче. Чувствам се почти по същия начин, както преди почти 3 години ... Е, този път по-бързо ще дойда на себе си. Най-малкото, че доста ме пооблъска живота през това време ... но болката си остава болка, разочарованието си е разочарование, а самотата ме съсипва ...

"Овца" вече не е обида

Думата "овца" вече не е обидна. Тези животни никак не са глупави, твърдят австралийски учени, цитирани от Би Би Си. Те са провели експеримент, който доказва безапелационно, че блеещите са умни, съобразителни и учещи се същества. В опита са участвали 60 овце, които трябвало да се ориентират в лабиринт. След първоначалното суетене те ставали все по-добри и излизали безпогрешно от затруднената ситуация.